В златната фиала от Панагюрското съкровище, макар и много по-плитка от луковитската чаша, е използуван същият декоративен модул. В три концентрични реда тук са представени редуващите се с палмети негърски глави, чийто размери намаляват към центъра. Това е един мотив, екзотичността на който го прави особено популярен през епохата на елинизма. Вътршната ивица от жълъди ни показва, че по-ранните фиали от този тип са били украсявани със същите плодове.

Вазите от Панагюрското съкровище с женска глава принадлежат към типа канички-ритони, защото освен устието в горната част, долу имат и отвор, оформен като лъвска глава, както и канелирана дръжка, свързваща чрез фигурата на сфинкс устието с тялото. В едната ваза навярно е представена амазонка - тя носи висок шлем, украсен с два грифона, хералдично разположени около „дървото на живота'', представено чрез сложна палмета. Този тип шлем е известен и сред находките от Тракия.

Ойнохое от Панагюрище

Хубав образец сред вазите, открити в тракийските земи, е бронзовото ойнохое от Панагюрище. Разликата от обикновената каничка е единствено в оформянето на устието, нагънато като трилистник.Единствената украса е съсредоточена върху дръжката, в местата, където тя се съединява със съда. В долната й част е представена глава на брадат силен с бръшлянов венец в косите, а в горната - глава на менада. Възможно е ритонът от Панагюрище да отразява чрез своя сюжет и функцията на тракийския цар като върховен съдия или да му напомня за съдбоносната важност на всяко негово решение. Майсторът се е стремял да внуши преди всичко усещането за пищност и дори претоварва формите с орнаменти.

Златното съкровище от Панагюрище съдържа три ритона, завършващи с глави на животни. Върху късите рогове на вазите са представени митологични сюжети. Особено интересна е сцената „Съдът на Парис", изобразена върху рога на ритона, завършващ с глава на елен с дълги клонести рога. Това е сюжет от троянския митологичен цикъл. Ние нямаме литературни данни за това дали митологичните и епичните подробности са били известни на тракийската аристокрация. Но по всичко изглежда, че сюжетът „Съдът на Парис" е бил доста популярен и извън Гърция.

Фиала от Панагюрското съкровище	Ритон с глава на елен от Панагюрското съкровище

Интересен е и ритона с глава на елен и образите на Тезей и Херакъл от двете страни на късия рог. Тезей е представен в борба с Маратонския бик. Това е един от най-ранните подвизи на атинския герой. Херакъл победоносно е натиснал с коляно гърба на Керенитската сърна и е хванал рогата й с двете си ръце - една типична иконография за този сюжет. И двамата гръцки герои са представени в „героична голота", изтъкната е физическата им сила, устремът на движението и напрежението на борбата са подчертани от развяващите се хламиди, чепатата тояга в краката на сърната е атрибут, който допълнително характеризира Херакъл.

Независимо от несъмнено гръцкия подход на майстора в обрисуването на персонажите, самата трактовка на сюжета издава източния стремеж към знаковост. За майстора е било важно демонстративно да изгради сцените, преди всичко да покаже идеологическия смисъл, а не толкова психо-физическата страна на събитията. Може би дори имената на персонажите в случая да не са били важни, защото в тях траките са виждали своите герои, които вероятно са извършвали подобни подвизи.

Каничка-ритон с глава на амазонка от Панагюрското съкровище	Ритон с глава на елен от Панагюрското съкровище

От типологична гледна точка героичният епос показва общи структурни моменти. Един от тях е борбата на героя с животни или чудовища, която в редица случаи е за него ценностно изпитание — след този подвиг той може да стане цар. Оскъдните свидетелства за царската идеология на траките красноречиво говорят за наличието на тази представа в нея, а данните на изкуството я подкрепят: ловните сцени са най-често срещаният ико-нографски мотив в тракийското изкуство.

Скифос от Стрелча

Ако фиалата от Панагюрище е работена в духа на гръцкото изкуство, макар и да е била предназначена за варварския пазар, то сребърния скифос от Стрелча, открит през 1977 г.,е несъмнено дело на местен майстор. Той е един от най-богато и най-разнообразно украсените тракийски съдовев. Между две ивици от палмети са представени релефно ред женски глави и ред глави на животни - лув и овен. Женските глави до такава степен напомнят лицата на богини, че не остава съмнение за неговия южнотракийски произход.