Сред предметите на Русенското съкровище
каничката-ритон заема централно място както със своята
специфична форма и функция, така и с многофигурните
сцени, представени върху стените й. Превръщането на
една каничка в ритон е засвидетелствувано само в Тракия
и това още веднъж подчертава ролята на ритона в религиозните
вярвания и култовите обреди на траките. Вазата е била
снабдена и с една дръжка, а остродънната й форма я приближава
до амфората. Отворът на дъното е обграден от ивици шнуровиден
орнамент и в полето между тях са изобразени три водни
птици, ловящи риби Шийката е отделена от яйцевидното
тяло с ивица овули, които украсяват и бордюра на устието.
Изображенията по стените са разделени на два фриза.
В долния фигурите са по-големи, което показва, че в
него трябва да търсим основния смисъл на цялата композиция.
Тук е представен момент от легендарната биография на
Дионис - сватбата му с Ариадна, дъщерята на критския
цар Минос. На тържеството присъствуват: силен, седнал
върху лъвска кожа с ритон и фиала в ръце, друг силен,
свирещ на двойна флейта, под чиито звуци танцува крилат
Ерос, а трети налива във фиала вино, което черпи с остродънна
каничка от огромен кратер, постоянно пълнещ се от извора,
оформен като лъвска маска. Дионис е изобразен с дълга
брада, с ритон, и фиала в ръце, а критската принцеса,
облечена в дълъг хитон, държи лента - вероятно своя
девически пояс. В горния фриз майсторът е представил
сцена от мистериите на бога. Сатири и силени екзалтирано
тичат, като държат в ръце бръшлянови клонки или тирсове,
един стар силен носи мях с вино, менади държат ножове
или разкъсани животни и сред това френетично шествие
влюбената двойка се отделя като настроение и динамика.
Трудно е да се каже кои са този младеж и тази девойка.
Младежът носи на рамо тирс, което го обозначава като
член на тиаса, но ние знаем, че Дионисовите мистерии
били открити само за жени. Дали това не е самият бог,
изобра зен в момента, когато открива Ариадна на остров
Наксос?
|
 |
Каничка-ритон
от
Русенското (Боровското)
съкровище |
|
Възможно е каничката-ритон от Русенското съкровище
да е била предназначена за изпълняване на обреди от
Дионисовия култ. Тя е била изработена от придворния,
майстор на одриския-владетел Котис I, както свидетелствува
надписът върху шийката, и заедно с другите ритони от
съкровището е била подарена на някой гетски владетел.
И двамата гръцки герои са представени в „героична
голота", изтъкната е физическата им сила, устремът
на движението и напрежението на борбата са подчертани
от развяващите се хламиди, чепатата тояга в краката
на сърната е атрибут, който допълнително характеризира
Херакъл. Независимо от несъмнено гръцкия подход на майстора
в обрисуването на персонажите, самата трактовка на сюжета
издава източния стремеж към знаковост. За майстора е
било важно демонстративно да изгради сцените, преди
всичко да покаже идеологическия смисъл, а не толкова
психо-физическата страна на събитията. Може би дори
имената на персонажите в случая да не са били важни,
защото в тях траките са виждали своите герои, които
вероятно са извършвали подобни подвизи. Основен момент,
който е изобразен, е борбата на героя с животни или
чудовища, която в редица случаи е за него ценностно
изпитание - след този подвиг той може да стане цар.
Оскъдните свидетелства за царската идеология на траките
красноречиво говорят за наличието на тази представа
в нея, а данните на изкуството я подкрепят: ловните
сцени са най-често срещаният ико-нографски мотив в тракийското
изкуство.
Съкровището от с. Борово, Русенско, беше открито в
края на 1974 г. Сред съдовете, които то съдържа, има
и един сребърен ритон с протоме на галопиращ кон и дълъг,
извиващ се почти под прав ъгъл нагоре рог, покрит с
вертикални канелюри, с ред перли и овули по самия обърнат
надолу ръб на устието и обозначено чрез грави-ровка
място на орнаменталния фриз над канелюрите. Възможно
е лошо прикрепеният пластичен декор да е паднал.
|
 |
Ритон с протоме
от
Русенското (Боровското) съкровище |
|
Полуфигурата на коня е моделирана твърде общо с пластично
и не много вярно обозначение на мускулите по гърдите
и шията, с три врязани гънки около наведената глава,
обърнати напред уши, с късо подстригана грива, завързана
на висок перчем между ушите и падаща на три дълги кичура
върху гърба, с изпъкнали очни кухини и отворена уста,
в която са показани зъбите. Интересно е, че мускулите
на краката са стилизирани като лотосови цветове — типичен
ирански похват.
Тази ваза възпроизвежда един характерен тип за тракийските
ритони. Конят е играл голяма роля в религията и идеологията
на траките. То явно е било посветено на две главни божества
— на слънцето и на войната, на които е било принасяно
в жертва. Конят е тясно свързан с идеята за властта.
Легендарният цар на едоните Резос се славел с това,
че отглеждал много коне, друг тракийски цар — Диомед—притежавал
кобили, които ядели хора, историческият цар Котис I
подарил на зет си две стада бели коне и т. н. Ритонът
заема главно място сред тракийските съдове. Той е бил
не само една скъпоценна и любопитна като начин на употреба
чаша, но е имал и функцията на култов съд и на атрибут
на властта. По всяка вероятност е въплъщавал именно
жреческите аспекти на царската власт. В много тракийски
паметници героят-цар получава ритон от Великата богиня
или демонстративно го показва в момента на своя апотеоз.
Тази функция на ритона като култова ваза и политически
атрибут е позната и сред други древни народи: хети,
перси, скити. Повечето от съдовете от Русенското съкровище
носят гръцки надпис, съдържащ имената на Котис I и на
неговия придворен майстор Ексбео. Тези надписи определят
точно и датировката на ритона около 380—360 г. пр. н.е.,
т. е. от епохата на разцвета на тракийската художествена
култура.
|