Дистанционно обучение | Методи и модели | Технологии | Оценяване | Ефективност | Източници

Цели на обучението

Взаимодействие

Взаимодействие между преподаватели и учащи

Взaимодействие между учащите

Взаимодействие между учащите и учебното съдържание

Роля на преподавателя

Методи на обучение при дистанционно обучение с Интернет

Синхронно и асинхронно обучение

Приложение на различните методи на дистанционно обучение с Интернет

Специфични учебни дейности при дистанционно обучение с Интернет

Модели на дистанционно обучение с Интернет

Събитийно-ориентиран модел

Модел на учебен курс, базиран на текстова и графична информация

Според Belanger & Jordan (2000) целите на обучението се отнасят към три главни области на човешкото възприятие: познавателна, психофизическа и емоционална.

Познавателната област се дели на шест главни категории на целите на обучението: знание, разбиране, приложение, анализ, синтез и оценяване. Всяка категория се основава на изискванията и характеристиките на категорията преди нея и всяка категория се състои от подкатегории. Задачите в познавателната област могат да бъдат постигнати относително лесно, използвайки технологиите за дистанционното обучение.

Психофизическата област е фокусирана върху физическите способности, манипулация с обекти или други физически дейности, които изискват мускулна координация. Тази област е най-добре изразена например в речта, физическото състояние, управлението на машини или технически курсове, в които се изисква определена физическа дейност. Мултимедийните технологии се използват успешно за тренировка на физически умения – например симулаторите на самолети карат хората да се учат от грешките си, които в реална среда биха им коствали много.

Методите на обучение като лекции, тестове, изпитване и др. могат да се осъществяват с помощта на най-различни технологии на дистанционното обучение. Повечето от тези методи могат да допринесат за успешното постигане на поставените в съответния курс цели на обучението. Използвайки технологиите, които предоставя дистанционното обучение с Интернет, тези цели е възможно да бъдат постигнати без присъствието на преподавател и без всички обучаеми да се намират на едно и също място.

нагоре

Основен момент във всички видове обучение е взаимодействието (interaction) между участниците в учебния процес – преподаватели, учащи, учебно съдържание. Ето какво казва Campbell (2001) за значението на взаимодействието в обучението:

• Намалява чувството на изолация на участниците в дистанционните курсове.
• Повишава възможността за адаптация към новите условия.
• Участниците могат да “се срещат” с различни хора и гледни точки, да обменят идеи и да си помагат един на друг.
• Взаимодействието може да се окаже много необходимо за някои видове курсове (например при журналистиката).
• Учениците участват активно в процеса на обучение, а не са само пасивни слушатели.

нагоре

Взаимодействие между преподаватели и учащи

Взиамодействието между преподаватели и учащи винаги е съществувало. Разликата при дистанционното обучение е, че преподавателят е отделен от обучавания се по място и/или време, в сравнение с традиционното обучение лице в лице в класна стая. Технологиите на дистанционното обучение дават богати възможности за взаимодействие между преподавателя и учащия. Това взаимодействие може да бъде синхронно, т.е. да се осъществява в реално време, или асинхронно – в обратния случай. Много е важна също така възможността за обратна връзка (feedback), която притежава Web-базираното обучение. Преподавателите се нуждаят от това, за да се убедят, че обучаемите разбират материала и за да получат информация доколко са усвоили този материал. Учащите от своя страна също се нуждаят от обратна връзка, за да може преподавателят да оцени техните постижения. Възможността за обратна връзка при дистанционното обучение е особено важна, когато преподавателите и обучаемите се намират на различни географски точки. Тя също така е важен аспект при груповото обучение и решаване на проблеми.

нагоре

Взaимодействието между учащите (дискусии, съвместна работа, решаване на проблеми и др.) заема съществено място в процеса на обучение, защото допринася за обмяна на опит и идеи. Учащите могат да се съревновават един с друг и да разширяват уменията си, гледайки се един друг. Затова добре е всеки дистанционен курс да притежава технология, която да позволява взаимодействие между учащите в някаква форма. Липсата на такова взаимодействие може да се окаже голям проблем, защото учащите ще се чувстват изолирани, по-малко ще работят по общи задачи с другите и няма да имат възможност да питат и да получават отговори от останалите учащи.

нагоре

Взаимодействие между учащите и учебното съдържание

Технологиите за дистанционно обучение (разгледани в глава 3) използват три основни метода за предоставяне на информация: йерархичен, последователен и хипертекстов. При йерархичният модел информацията се предоставя по такъв начин, че потребителят вижда данните на определено ниво и ако иска, може да отиде на следващо ниво, където има по-подробна информация за съответната тема. При последователния метод учащият преглежда страница след страница, все едно чете книга, гледа филм или друга графична информация. Хипертекстът използва страници, които са свързани помежду си с вътрешни линкове, чрез които учащия може да се придвижва между тях. При този вид представяне на информация понякога съществува опасността потребителят да се “изгуби” в морето от информация. Тези три вида представяне на информация могат да се комбинират помежду си, за да се получи по-добра среда за предоставяне на информация. Тъй като хипермедията (hypermedia) често се използва в някои от технологиите, описани в глава 3, нейните предимства и недостатъци ще представим малко по-долу. Технологиите, които използват хипермедията за интерфейс между учащия и учебното съдържание, са например компютърно-базираното обучение, компютърно-подпомаганото обучение и Web-базираното обучение. Също така някои от материалите, използвани при телеконференцията, могат да бъдат организирани като хиперлинкове.

Отличителната черта на хипермедията е, че няколко документа могат да бъдат свързани помежду си посредством линкове. Хипертекстовите документи са текстови файлове, форматирани чрез HTML (HyperText Markup Language). Хипермедията може да се дефинира като непоследователно писане, където могат да се включват различни типове данни (текст, картинки, графики, филми, анимирани образи, звук и др.). Документът може да бъде свързан с линк към определено място в друг документ, който може да бъде свързан към главния документ или към други документи. Навигацията между документите става само с едно кликване върху тези линкове. Тъй като хипертекстовите документи могат да бъдат свързвани с вътрешни връзки, някои части на курса могат да бъдат използвани и от други курсове. Документът или модулът, съдържащ тази многократно използвана информация, се пази само на едно място върху сървъра и всички други документи, които се нуждаят от него, са свързани към него.

Недостатък на хипермедията е, че информацията обикновено е предоставена на отделни части, които могат да се видят в даден момент и това може да обърка някои неопитни потребители. Те могат да не схванат целта на всеки отделен фрагмент спрямо общата идея на курса. Този проблем може да се реши като се правят карти и ръководства за Web-сайтовете на курса.

Web-базираното и компютърно-базираното обучение дават възможност на учащите да търсят и намират думи, фрази или теми, използвайки определени програми за търсене. При традиционния начин на обучение учащите могат да търсят дадени теми по индекс или по съдържанието, но такова търсене е ограничено от способностите на учащия да чете повърхностно големи текстове набързо и от това, че трябва да се помнят материалите, по които вече е четено. Средствата за търсене на информация в дистанционните курсове дават допълнителни възможности на преподавателите и на учащите. Употребата на такива средства изисква определени учебни дейности, както и при традиционния начин на обучение. Учащите експериментират с различни комбинации от думи, за да достигнат до по-прецизни резултати. Често пъти тези учащи, които имат по-добър опит в Web-сърфирането, постигат и по-добри резултати при търсенето на информация в мрежата.

Едно интерактивно учебно съдържание може да започва по различни начини и да има различна среда и край. То може да бъде проектирано по такъв начин, че да има множество пътища за разглеждане на съдържанието и достигане до определен въпрос. Колкото повече избори направи учащият, докато преглежда учебното съдържание, толкова по-голямо е взаимодействието между него и това съдържание. Добрият дизайн изисква възможностите за избор да бъдат балансирани. Ако учащият взима малко решения, ще има ограничено взаимодействие между него и учебния материал. Обратно, ако прави прекалено много избори по време на навигацията в учебното съдържание, то това може само да попречи, вместо да помогне.

нагоре

При традиционното обучение учителите преподават учебното съдържание като говорят и пишат на дъската. При дистанционното обучение преподавателят пак подготвя материала, но пък използва различни технологии, за да го предостави на учащите. В някои случаи е възможно преподавателите дори да не преподават в реално време, например при компютърно-базираното обучение, видеозаписите и някои форми на Web-базираното обучение. Друга важна роля на преподавателите е, както бе казано по-горе, взимодействието с учащите. Една от най-важните причини за нуждата от взаимодействие е обменът на информация (включително оценяването на учащите). Това взаимодействие също така е важно, за да може преподавателят да дава разяснения при сложни задачи и за да могат учащите да общуват с него нормално по човешки по време на курса.

нагоре

Според времето, в което преподавателите и учащите комуникират един с друг, обучението се дели на синхронно (synchronous) и асинхронно (asynchronous). Синхронно обучение имаме, когато учащият взаимодейства в реално време с преподавателя или другите учащи. Такъв вид комуникация може да се осъществява чрез различни аудио и видео технологии, графика и текст. Предимството на синхронното обучение е, че обратната връзка e непосредствена и едновременна. Някои от най-използваните технологии за синхронно дистанционно обучение чрез Интернет са телеконференцията, средствата на Web-базираното обучение като чат (chat) или многопотребителски диалог (multi-user dialog) и видео-телеобучението.

Асинхронно обучение имаме, когато обучаващият се не взаимодейства в реално време с преподавателя и другите учащи. Някои от технологиите за осъществяване на такъв вид обучение са електронната поща, факса, дъски за съобщения и др. Главното предимство на асинхронното обучение е, че учащият сам определя ритъма на учене. Например бавното писане на компютър не се явява такъв недостатък, както е при синхронния начин на обучение. Основен момент и при двата вида обучение трябва да бъде взаимодействието между преподавателите и учащите, между самите учащи и между учащите и учебното съдържание.

нагоре

Съвременните Web-базирани курсове могат да бъдат различни по вид, като се започне най-напред от обучението в класна стая, при което, освен традиционния начин за предоставяне на информация, за тази цел може да се използва и WWW, мине се през обучението в класна стая, където се използват специфични Web-базирани дейности за обучение, и се стигне до курсове, при които информацията изцяло се предоставя чрез WWW. Освен тези общи методи на обучение, които се използват за доставяне на Web-базирани материали за курса, съществуват и множество специфични подходи при дистанционното обучение с Интернет. Повечето от тези методи, тяхното предназначение и изпълнение са описани подробно от Bannan & Milheim (1997). Таблица 1.2. показва описанието на някои от тези методи и специфичния им начин на приложение в Web-базираните курсове:

нагоре

Традиционните дейности на обучение включват изпращане по пощата на материали за курса, четене на литература във вид на електронен текст, а също така и употребата на асинхронни средства за комуникация като дискусионните групи и компютърната конференция. Според Bannan & Milheim (1997) специфични Web-базирани дейности са например запазването и изпращането по пощата на дискусии между студентите, които се намират в многопотребителските диалози и общуване между студентите в реално време, използвайки тези диалози. Описанието, реализацията и съдържанието на повечето от тези дейности са показани в таблица 2.2:

нагоре

Дистанционните курсове на обучение с Интернет могат да имат най-разнообразна форма и предназначение. Техният вид зависи от това например дали средствата за комуникация, вложени в тях, са синхронни или асинхронни, какви технологии са необходими за изпълнението на курса, какви методи се прилагат и т.н. От гледна точка на внедряване на дистанционния курс в учебната организация днес съществуват два основни модела за дистанционно обучение чрез Интернет – еволюционен и революционен (Nikolov, 2001). Главната характеристика на еволюционният модел (по-популярният) е тази, че учебните организации създават собствени виртуални допълнения към обикновените учебни програми. Така се създават дистанционни курсове, еквивалентни на вече съществуващите учебни курсове. При революционния модел цялата тази виртуална учебна структура няма реален еквивалент. Такова е състоянието при някои виртуални университети.

Тук ще представим два модела на дистанционно обучение с Интернет - събитийно-ориентиран модел и модел на курс, базиран на текстова и графична информация.

нагоре

Събитийно-ориентираният модел (Event-Оriented Design Model) за Web-базирано обучение е описан от Welsh през 1997. Този модел има три основни елемента, които го характеризират:

• асинхронен и синхронен начин на обучение;
• уточняване на поставените цели и на стратегията на обучение;
• определяне на информационните технологии, които са най-подходящи за постигането на тези цели.

В събитийно-ориентираният модел учебният курс е замислен като последователност от индивидуални модули. Всеки модул съдържа последователност от определени действия и събития, всяко от които е насочено към изпълнение на някаква задача за обучение. Освен това всяко събитие си има определен тип. Някои събития са напълно синхронни (full synchronous), когато в тях участва едновременно целият клас и преподавателят. Някои са ограничено синхронни (limited synchronous), когато в тях участват двама или повече членове на класа. Някои събития са асинхронни (asynchronous), поради това, че в тях взима участие само един човек. Таблица 2.3. показва примери за тези събития в една обикновена класна стая в контекста на Web-базираното обучение:

Текстът и графиката са най-основните елементи на WWW, които могат да бъдат включени в един дистанционен курс. В момента дистанционните курсове, базирани на текстова и графична информация, са широко разпространени. Основната характеристика на такива курсове е, че те са един вид “доставчици” на информация. Те могат например да заместят лекциите по даден предмет. Най-простият пример за такъв вид курс са учебните курсове, при които комуникацията се осъществява чрез e-mail. Въпреки, че за обратна връзка се използва само електронната поща, такъв един курс също би могъл да бъде гъвкав и ефективен.

Малко по-сложни са курсовете, в които e включен дискусионен форум (discussion forum) или дъска за съобщения (bulletin board). Тези средства за комуникация позволяват на преподавателите и учащите да запазват и гледат съобщенията на всички участници в курса. По този начин учащите могат да се върнат назад и да погледнат обясненията на преподавателя за всички предишни уроци. Преподавателят от своя страна може да погледне коментарите на различни учащи и да разбере до каква степен е разбрано учебното съдържание. Учащите също така могат да четат съобщенията на останалите колеги и да си помагат един на друг. В този смисъл дискусионният форум би могъл да се нарече още и виртуална класна стая (online classroom). Въпреки това, дискусионният форум може само да помогне за дискусии по дадени проблеми, но не и да навлезе в голяма дълбочина по дадена тема. Затова такива форуми трябва да се прилагат като помощно средство към дистанционния курс, но не и да бъдат същността и целта на курса.

Програмите, които използват WWW едновременно и с други средства за доставяне на информация, също спадат към категорията на текстово-графичните курсове. Тези курсове са лесни за използване и не изискват непременно бърза скорост на връзката. За разработката на такива курсове не се изискват някакви професионални познания по Web-програмиране. Освен това те не са и скъпи за разработка. Всичко това допринася днес дистанционните курсове, основаващи се на текстова и графична информация, да бъдат популярни и широко използвани.

нагоре

Дистанционно обучение | Методи и модели | Технологии | Оценяване | Ефективност | Източници