Дистанционно обучение | Методи и модели | Технологии | Оценяване | Ефективност | Източници

Компютърно-базирано обучение

Компютърно-подпомагано обучение

Web-базирано обучение

Видове Web-базирано обучение

Средства за комуникация при Web-базираното обучение

Телеконференция

Широкомащабна телеконференция

Десктоп телеконференция

Видеозапис

Видео-телеобучение

Предимства и недостатъци на различните технологии за дистанционно обучение

Обобщение

Компютърно-базираното обучение (Computer-Based Training, Computer-Based Tutorials, Computer-Based Teaching) придоби по-голяма популярност в учебните организациии през последните години. Този вид обучение представлява упражнения на компютър по различни учебни курсове, обикновено разпространявани чрез CD-ROM или дискети. При този вид обучение е добре потребителите на курса да имат възможност да записват своите работи върху твърди дискове, за да могат да ги използват в следващите упражнения. Компютърно-базираното обучение може да се прилага освен като ръководство за обучение по даден курс, също и за лекции. Учащите, които се обучават на компютър, имат възможността да усвояват учебния материал със свое собствено темпо. В повечето учебни или корпоративни организации има зали с компютри и библиотеки. Когато учащите или служителите се нуждаят от допълнително обучение, те могат да запазят тези компютри за провеждането на даден необходим курс. В миналото компютърно-базираните курсове се съпровождаха от учебници, докато днес повечето от тях са снабдени с online материал. В последните години в този вид курсове се включват много мултимедийни компоненти. Мултимедийното обучение позволява на учащите да четат текст, да гледат картинки или филмчета и да слушат информация, докато работят по съответните упражнения върху компютъра.

Най-скъпият компонент при разработката на компютърно-базирани курсове е трудът на разработчиците, а не хардуера или софтуера. Според Belanger & Jordan (2000):

Едно от важните предимства, които дава графичният интерфейс, е способността да се изобразяват визуално сложни структури. Един ефективен графичен интерфейс трябва да включва в себе си добре направени икони, лесна навигация, линкове, помощни средства и обяснения за направените грешки по време на работа. Тъй като при компютърно-базираното обучение учащият работи сам, важно е курсът да разполага с колкото се може повече и различни средства за представяне на информацията, като например филмчета, звуци, картинки, текст, линкове и анимации, за да се създаде една по-добра среда за усвояване на материала. При компютърно-базираните курсове важно е да се вземе под внимание взаимодействието, което се осъществява между учащия и учебния материал. Не е достатъчно да се направи курс, при който материалът само да се чете последователно. За да се постигне ефективно обучение, дизайнерите на курса трябва да стимулират учащите да изпълняват някакви действия, т.е. учащият трябва да стане част от системата за обучение. Това най-често се прави по системата “верен отговор” – “грешен отговор”.

На таблица 3.1. са показани хардуерните и софтуерните изисквания при компютърно-базираното обучение:

Компютърно-подпомаганото обучение (Computer-Aided Instruction, Computer-Aided Learning, Computer-Based Learning, Computer-Based Teaching, Computer-Aided Teaching) е подобно на компютърно-базираното обучение, но обикновено се използва като допълнение към традиционните начини на обучение. Този метод често се използва за ръководство и помощ към дадени лекции и за провеждане на съотвените упражнения. За да се постигне по-голяма ефективност на обучението, този вид обучение се осъществява често в самите класни стаи. Има два типа компютърно-подпомагано обучение, в зависимост от софтуера, който се използва - когато е направена определена програма за някаква конкретна цел или когато имаме някакъв общ софтуер, на който обучаемите извършват упражнения, дадени от преподавателя (например използването на Microsoft Excel за решаване на изчислителни задачи). Тези упражнения могат да се извършват и в компютърни зали и у дома. В тези случаи Интернет може да използва като помощно средство за учащите при техните упражнения.

Дизайнът на курсовете от компютърно-подпомаганото обучение е много подобен на тези от компютърно-базираното обучение. Основната разлика е тази, че при компютърно-базираното обучение учебният материал трябва да обхваща цялата информация, защото учащият не може да получи обяснения от преподавателя. При компютърно-подпомаганото обучение преподавателите могат да дават разяснения на учащите по време на занятията в клас или чрез Интернет. Поради това в курсовете по компютърно-подпомагано обучение може да се съдържа по-малко помощна информация. Както и при компютърно-базираното обучение и тук дизайнерите могат да използват предимствата, които предоставя мултимедията, и да включат в курса статичнa информация (текст, графика и картинки), допълнена с динамична (звук, филмчета и анимация). Информацията в курса трябва да е организирана по такъв начин, че да бъде лесно достъпна, например като се използва йерархична или хипертекстова структура на документите. В компютърно-подпомаганото обучение взаимодействието между учащия и учебния материал също заема важно място. Това означава, че трябва да има честа и полезна обратна връзка, която може да се осъществи например по системата “верен отговор” – “грешен отговор”. Учащите също така трябва да имат възможността да записват своите упражнения върху харддиска, за да могат да ги използват в бъдеще. Компютърно-подпомаганите курсове на обучение трябва да бъдат насочени към определена тема, защото обикновено те представляват допълнение към основния материал. Идеалният курс кара учащите да се упражняват върху материал, който предварително е бил преподаван.

Таблица 3.2. по-долу представя хардуерните и софтуерните изисквания на компютърно-подпомаганото обучение:

Компютърно-подпомаганото обучение най-често се използва като добавка към традиционните занимания в класна стая. Този метод се използва за изпълнение на дадени упражнения, тестове, ръководства, помощни средства или други модули, които се намират на компютрите в дадено учебно заведение (тогава учащият трябва да пътува до това учебно заведение) или в Интернет. Компютърно-подпомаганото обучение само по себе си не е начин за осъществяване на дистанционно обучение. Този метод трябва да се използва в комбинация с другите методи за дистанционно обучение и когато се използва правилно, значително се увеличава индивидуалния опит на учащия.

нагоре

Web-базираното обучение (Web-Based Training) може да се опише като “обучение, при което WWW се използва като виртуална среда за представяне на учебните материали и/или за осъществяване на учебния процес. Последното означава, че WWW се използва в някоя (или всички) от следните роли: за провеждане на учебно занятие от разстояние, за дискусии по теми от учебното съдържание, за комуникация между студенти и преподаватели и между самите студенти, за провеждане на упражнения, за полагане на тестове, за съвместна разработка на проекти, за достъп до допълнителни учебни ресурси и др” (Николова, 2000). Web-базираното обучение може да бъде в две форми – да подпомага редовния курс на обучение (както при компютърно-подпомаганото обучение) или напълно да замести даден курс, преподаван в класна стая. Този вид обучение често се използва единствено за предоставяне на информация. Това може да стане по всяко време и на всяко място по света, където има Интернет и затова Web-базираното обучение се ползва с широка популярност в образователните среди. Web-базираните курсове се наричат още киберкурсове (cybercourses) или виртуални курсове (virtual courses). В такива курсове учащият играе централна роля и му е предоставена възможността да се обучава със свое собствено темпо. Web-базираните курсове обикновено широко използват средствата на хипермедията. Друга характеристика на тези курсове, която ги отличава от останалите видове дистанционни курсове, е възможността за комуникация между учащите и преподавателите и между самите учащи. Това може да стане по различни начини – например чрез електронна поща, дискусионни групи, компютърна конференция или чат. Тези възможности за взаимодействие правят Web-базираните курсове по-подходящи за дистанционно обучение от останалите видове курсове в случаите, когато такова взаимодействие е от първостепенно значение за курса.

нагоре

Обучението при Web-базираните курсове може да бъде асинхронно и синхронно. Някои от различните видове Web-базирано обучение са представени по-долу:

Асинхронната кореспонденция използва възможностите на трансфера на файлове или e-mail за осигуряване на материалите по курса. Използват се също така и дискусионни групи и дъска за съобщения за комуникация между преподавателите и учащите както при традиционната кореспонденция на хартия. Предимствата на този метод са ниските изисквания за връзка към Интернет и затова той е подходящ в случаи, когато учащите се намират в място с несигурна и прекъсваща Интернет връзка. Недостатъкът, както и при традиционната кореспондеция на хартия е, че комуникацията с преподавателя е бавна.

Синхронното сътрудничество чрез Интернет изисква комуникация в реално време между участниците. Това може да се осъществи чрез чат, дискусионни форуми, аудио-конференция, видео-конференция и др. Предимството на този вид обучение е общуването в реално време на участниците в курса.

Web-подпомагани курсове (Web Enhanced Courses)

Web-подпомаганите курсовете са едни от най-популярните и широко използвани методи на обучение във висшите училища. Всеки колеж или университет използва в една или друга степен такива курсове. Преподавателите могат да направят цял Web-сайт за техния предмет, който да включва учебна програма, ръководство за потребителите, помощни средства, online упражнения, практически тестове и т.н. Web-подпомаганите курсове могат да се използват за подготовка преди занятията в клас, както и като място, където могат да се намерят материали по курса.

Web-менажираните курсове предлагат възможности за съвместна работа, притежават пароли и възможности за online тестване. Такива курсове се нуждаят от поддръжката на преподавател. Това е една нова област на Web-базираното обучение с голям потенциал, която може да включва елементи на електронната търговия като регистрация, плащане, сертификация на курса и др.

Web-доставяни курсове (Web Delivered Courses)

При Web-доставяните курсове всички материали могат да се намерят във WWW и има възможности за взаимодействие и съвместна работа. Такива курсове са лесни за преработка и поддръжка и са достъпни за всеки човек по света, който има достъп до Интернет. В тези курсове може да се включи и мултимедия, затова понякога те са по-скъпи и по-сложни за разработка.

При смесеното доставяне информацията се осигурява и от WWW и от CD-ROM. Големите файлове се свалят от CD-ROM, а малките файлове и тези, които се сменят често, се доставят от WWW. Смесеното доставяне разполага с най-доброто от компютърно-базираното обучение и Web-базираното обучение. Недостатъците могат да бъдат в областта на разпространението (по-скъпо е да се разпространява CD-ROM) и някои проблеми с различните видове браузъри.

нагоре

При Web-базираното обучение учащите имат много възможности за комуникация от далечно място с преподавателите и другите учащи. Това е главното предимство на Web-базираното обучение пред компютърно-базираното обучение. Общуването между учащите повишава техния опит и знания. Затова е важно дистанционните курсове да притежават възможности за такова взаимодействие. Съществуват различни средства за комуникация в Web-базираните курсове. По-долу са описани по-важните от тях:

Електронната поща е изключително широко използвано средство за комуникация днес. Преподавателят може да разпространи своя e-mail сред учащите, така че те да могат да му задават въпроси той да им отговаря по електронен път. Електронната поща може да се използва и като средство за обмен на информация между членовете на група, която работи по даден проект. Освен това тя е много евтина и не изисква някакъв специален софтуер. Преподавателят може да комуникира с учащите по всяко време, а не само в определените от програмата часове. Времето за отговор зависи от това колко често човек си проверява електронната поща и това е проблем на всички асинхронни начини за комуникация. Освен това по електронна поща не могат да се изпращат големи прикачени файлове. Ако учащите се нуждаят от обмен на информация помежду си, могат да се направят дискусионни групи, които да съдържат e-mail-ите на всички учащи.

Компютърната конференция е средство за асинхронна комуникация чрез електронна поща. Изпращаната информация се добавя към списък с мнения по дадена тема. Така учащите могат да прочетат това, което е казано преди тях и да добавят своя коментар по въпроса. Освен това преподавателят може да избере най-често задаваните въпроси (FAQ - Frequently Asked Questions) и да добави такава секция към материала в Web-курса. Компютърните конференции изискват място върху сървъра, разрешение за достъп и наличието на ръководител (обикновено това е преподавателят). Тъй като са лесни за поддържане, компютърните конференции могат да бъдат добавяни без особени усилия към Web-базираните курсове. Предимството на този вид комуникация е, че дискусиите по дадена тема се съхраняват и могат да се използват, когато има нужда от тях. Главният недостатък на компютърната конференция е, че някой непрекъснато трябва да я поддържа и обновява. Обикновено преподавателят или асистентът вършат тази работа.

Дъските за съобщения са асинхронно средство за комуникация. Обикновено преподавателят слага на дъската за съобщения някаква информация, която след това всеки може да прочете. В Web-базираните курсове има малка нужда от такива дъски за съобщения, защото информацията може да се разпространява чрез самите Web-сайтове. Недостатък на дъските за съобщения е, че те са статични и aсинхронни.

Чатът дава възможност на няколко потребители да общуват едновременно чрез текст върху компютърния екран. Всеки може да пише съобщения към цялата група или към отделни хора. Преподавателите могат да използват такива чат-сесии, за да се дискутира даден проблем и за осъществяване на групова комуникация. Учащите могат да използват чата, за да си помагат един на друг и да решават трудни задачи. Предимството на чат-сесиите е, че те позволяват комуникация на всеки със всеки. Освен това чатът е евтино и достъпно средство, при което общуването е в реално време. Недостатък например е, че трябва да има точно определени часове за среща в чата. Освен това потребителите, които пишат по-бавно на компютър, ще комуникират по-бавно и чрез чат. Най-накрая, ако чат-сесиите се осъществяват без знанието на преподавателя, те могат да се превърнат в нещо съвсем друго от първоначалния замисъл.

По-долу таблица 3.3. показва хардуерните и софтуерните изисквания при Web-базираното обучение:

Web-базираното обучение печели все по-голяма популярност в образователните и търговски организации. То предоставя възможност за дистанционно обучение, при което учащият заема централно място. При този вид обучение има възможност за взаимодействие между учащите и преподавателите и освен това обучаемият учи с ритъм, който сам определя. Затова Web-базираното обучение е най-подходящо за курсове, в които хората са мотивирани да учат сами и в случаите, когато има нужда от взаимодействие между преподавателите и учащите. Опасността при Web-базираното обучение идва от това, че съществуват много и различни начини за предоставяне на информация и затова вниманието погрешно може да се насочи към разработване на Web-страниците, вместо към преподаването на материала и упражненията върху него.

нагоре

Телеконференцията (Teleconferencing) представлява синхронен метод за дистанционно обучение, при който всички участници в курса са свързани един с друг (или с преподавателя) по време на самата конференция. Телеконференцията обхваща три вида конферентни технологии: аудио, данни и видео. Най-ранните форми на аудио-конференцията се състоят от установяване на връзка чрез телефонни повиквания. По-късно аудио-конференцията се използва като допълнение към видео-телеобучението, за да могат учащите от далечно място да задават въпроси. Аудио-конференцията се осъществява чрез мултимедийни средства като микрофони, тонколони и аудио-софтуер. Видео-конференцията използва камери, подходящи мултимедийни монитори и софтуер за осъществяване на комуникация лице в лице. Видео-конференцията може да се изпълнява на две нива: широкомащабна (large scale) и десктоп видео-конференция (desktop video conferencing). Широкомащабната видео-конференция често се употребява в големите организации, които имат специализирани стаи и предварително подготвени сайтове за осъществяване на такава конференция. Десктоп видео-конференцията притежава голям потенциал за развитие в бъдеще, защото при нея се използва персонален компютър и свободен или нескъп в Интернет или Интранет софтуер за тази цел.

При телеконференцията има три вида взаимодействие между участниците: еднопосочно (разпространение на информация чрез звук, картина и текст от преподавателя към далечни учащи); двупосочно (комуникация между преподавателя и конкретен учащ); и многопосочно (позволява взаимодействие на учащите помежду си и с преподавателя). Двупосочната телеконференция е по-популярна от еднопосочната, защото преподавателя, освен че предоставя информация, получава и незабавна обратна връзка от всеки учащ.

нагоре

При широкомащабната телеконференция (large scale teleconferencing) преподавателят предварително трябва да осигури стаи, оборудвани специално за тази цел. Тези стаи трябва да притежават камера (или повече от една, за да има повече ъгли на гледане и да се виждат повече участници), широки екрани и някои аудио-средства. Тези стаи се използват само за тази цел и затова е добре да има много курсове, които ще се провеждат по този начин, а не само няколко. Необходимо е да има и поддържащ персонал и това представлява всъщност най-голямата инвестиция при този вид обучение. Други изисквания, които оскъпяват това обучение, са добрата връзка към Интернет. Материалът по курса се предоставя от преподавателя като комбинация от звук и картина, също и статичен материал като графики или текст, който може да се показва на отдалечените участници.

нагоре

При десктоп телеконференцията (desktop teleconferencing) основната цена е много по-ниска от тази при широкомащабната телеконференция, но ако много потребители искат да се свържат към Интернет, общите разходи се увеличават. Много организации осигуряват персонални компютри на своите служители и така те могат да ги използват за дистанционно обучение. Учащите трябва да имат компютър с мултимедийни възможности (звукова карта, видео карта, тонколонки) и добра връзка към Интернет. Също така, за да могат да бъдат чувани и виждани от другите, учащите трябва да притежават камера и микрофон. Най-накрая е необходим някакъв софтуер за телеконференция, например Microsoft’s NetMeeting® ( http://www.microsoft.com/netmeeting/forfreetrial ) или Cu-SeeMe на Cornel University ( http://www.wpine.com ). За телеконференция само със звук без картина може да се използва Netscape’s Cooltalk (http://home.netscape.com/navigator/v3.0/cooltalk.html ).

Широкомащабната телеконференция изисква комплексна подготовка на видеокамери и аудио-средства. Тя не се препоръчва на малка група, при която участниците трябва да пътуват отдалече до стаята за телеконференция, както и на организации, които предлагат малко на брой курсове за обучение. Ако преподавателят трябва синхронно да предостави на обучаемите някакъв материал, без да е необходимо взаимодействие, то тогава добра алтернатива представлява видео-телеобучението, разгледано по-надолу. За отдалечените учащи десктоп телеконференцията предлага добри възможности, например взаимодействие лице в лице с преподавателите и различни начини на предоставяне на учебното съдържание – чрез звук, картина и текст.

нагоре

Видеозаписът (Videotape) е една от най-старите форми на дистанционно обучение и все още е добра алтернатива в някои случаи. Една от характеристиките на този вид обучение е, че начинът на изпълнение е прост: изисква се видео-уредба, екран и подходяща стая. Въпреки това материалът, който се съдържа във видеозаписите, трябва да бъде от такова естество, че да бъде гледан и полезен за по-продължително време. Този материал не може да се обновява и преработва, освен ако не се заснеме нов филм. Освен това видеозаписът е линеен и еднопосочен метод на обучение. Това е така, защото учащият не участва активно в процеса на обучение, а е само зрител и слушател. Видео-обучението дава най-добри резултати в комбинация с други средства. Например тo може да помогнe при някои самостоятелни упражнения или да се използва като добавка към компютрите при компютърно-базираните курсове. Видеозаписите са широко използвано средство в САЩ за дистанционно обучение, което някои организации прилагат, когато искат да предоставят информация по дадена специфична тема на повече учащи.

нагоре

Видео-телеобучението (Video Tele-Training) предлага някои от удобствата на телеконференцията и видеозаписа. Тази технология използва картина и звук в реално време за осъществяване на дистанционно обучение на различни места. Преподавателят води курс в реално време, който се разпространява към едно или повече отдалечени места. Учащите взимат участие в курса, като задават въпроси по телефона или друга двупосочна звукова връзка. Някои големи организации в западните държави широко използват видео-телеобучението, включвайки много учебни заведения, които имат сателитна връзка (satellite campus – например Hewlett Packard’s Interactive Network), чрез която се провеждат курсове за обучение, използвайки двупосочна видео и аудио връзка.

За провеждане на видео-телеобучение се изискват специални стаи в главния учебен център и отдалечени места, които са свързани към съответния курс. Необходимо е да има добра връзка към тези места, за да може да се предава картината, звукът и другите данни. Преподавателят се нуждае от една или повече камери и най-малко два монитора. Единият монитор се използва за гледане на образа, който се излъчва, а другият за образа, който се приема. Това означава, че преподавателят вижда в даден момент само едно отдалечено място. Освен това преподавателят се нуждае и от помощни средства, чрез които да показва текст и графики, докато говори на обучаемите – например записващи видео-камери, слайдове и др. Употребата на такива технологии означава, че трябва да има технически персонал, който да асистира на преподавателя по време на курса. В отдалечените места мониторите трябва да могат да приемат главния сигнал и сигнала идващ от другите отдалечени места, когато учащите взимат участие, използвайки микрофон.

Предназначението на видео-телеобучението в дистанционното обучение е подобно на това на широкомащабната телеконференция. Големи групи могат да се обучават на далечни места, намирайки се в обикновена класна стая и използвайки монитор и микрофон. Това е добра алтернатива за организациите, които предлагат много курсове на обучение към ограничен брой отдалечени учебни центрове.

нагоре

По-долу таблица 3.7. (по Belanger & Jordan, 2000) показва предимствата и недостатъците на различните технологии за дистанционно обучение с Интернет:

Оборудване. Оборудването трябва да е благонадеждно, така че учащите и преподавателите да не се окажат по средата на занятията в ситуация, която да им попречи да довършат курса.

Поддръжка на инфраструктурата. Организациите трябва внимателно да планират поддръжката на инфраструктурата за отдалечените учебни сгради, което означава да има асистенти за техниката.

Леснота на употреба. Когато се решава каква технология да се използва, трябва да се обърне внимание на леснотата на употреба на тази технология, т.е. доколко потребителите ще могат да се справят с нея.

Цена. Важен фактор, който се разглежда винаги, е цената на курса и изпълнението му.

нагоре

Изборът на технология за дистанционно обучение зависи от конкретните нужди на организацията и нейните финансови възможности. Освен това различните видове технологии могат да се комбинират помежду си. Например учащите могат да получат CD-ROM, съдържащ материала по курса и линкове към сайта на курса. Компакт-дискът може да включва основната част от материала и допълнителни неща, докато на Web-сайта може да се намира информация, която често се променя. Във Web-сайта може да се включи и чат, така че учащите да могат да комуникират помежду си. Друг пример за комбинация на технологии са аудиографичните телекурсове (audiographic telecourses), където учащите слушат предварително записан материал, докато гледат информация по WWW за съответната тема. Такива смесени методи са най-доброто, което може да се предложи от дистанционното обучение с Интернет на учащите и преподавателите.

нагоре

Дистанционно обучение | Методи и модели | Технологии | Оценяване | Ефективност | Източници