На 19 и 20 май 2004 г. под патронажа на Световната банка, Софийският университет "Св. Климент Охридски" и Фондация "Приложни изследвания и комуникации" организираха международна конференция на тема икономика на знанието: Предизвикателства и възможности за България.

Конференцията продължава серията от форуми, посветени на темата “Икономика на знанието”, които Световната банка организира в Париж (2002г.), Хелзинки (2003г.) и Будапеща (2004г.) (за повече информация). Основната й цел е да разкрие и популяризира възможностите на тази нова концепция за интегриране на България към най-бързо развиващите се икономики в света. Конференцията ще предостави форум за обмен на знания, опит и идеи, свързани с политиките и успешните практики за развитие на икономика на знанието, и тяхното приложение в България. Конференцията ще бъде важен елемент за създаване на необходимите хоризонтални връзки между различните институции на знанието в частния и държавния сектор.

• Министерства и държавни агенции
• Парламент
• Президентство
• Бизнес асоциации
• Академични среди
• Неправителствени организации
• Медии

• Популяризиране на концепцията за икономика на знанието, представяне на аналитичния модел, разработен от Световната банка и възможностите за прилагането му в България;
• Създаване на експертна общност, която да подпомага формирането на политики за превръщането на България в динамична икономика, базирана на знанието;
• Подпомагане на преходния процес към икономика на знанието чрез представяне на модели и добри практики, които биха могли да бъдат успешно приложени в българските условия;
• Набелязване на основните стъпки и отговорности,на правителството и бизнеса за успешното развитие на икономика на знанието в България.

В последните десетилетия – с либерализацията на световните пазари, динамичното развитие на новите информационни технологии и бързото нарастване на ресурсите, отделяни за обучение и иновации – знанието се превърна в основен производствен ресурс и критичен фактор за успеха на отделни компании и държави, а “икономика на знанието” стана ключова дума.

От средата на 90-те години на миналия век “знанието” неизбежно присъства в почти всички доклади на международните организации. Срещата на европейските лидери в Лисабон през 2000 г. постави амбициозната цел през следващото деситилетие Европа да стане “най-конкурентната и динамична икономика, базирана на знанието” в света. Всяка година, в рамките на Пролетния съвет на държавните ръководители на страните-членки, Европейската комисия прави преглед на напредъка към достигането на тази цел и на оставащите предизвикателства. През 1998 г. Световната банка посвети своя годишен доклад на “Знание за развитие”. По късно Банката разработи методология за оценка на знанието и стратегия за създаване на икономика, базирана на знанието, в страните-кандидатки за членство в ЕС. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) системно измерва и анализира способността на отделни държави пълноценно да участват в глобалната икономика на знанието.

Според аналитичната рамка, разработена от екип на Световната банка, “икономиката на знанието” се състои от четири опорни “стълба”:

• I СТЪЛБ: Благоприятна икономическа, институционална среда и управление за развитие на предприемачеството
• II СТЪЛБ: Добре развита информационна инфраструктура;
• III СТЪЛБ: Съзидателен и добре обучен човешки капитал;
• IV СТЪЛБ: Национална иновационна система, способна да реализира продукти с високо съдържание на знание.